Култури

Болести

• Мана по тютюна

  

  Най-опасната и унищожителна болест по тютюна е маната. Тя се проявява в локална и системна форма.

  Симптоми
  Първоначалните симптоми при проявата на локалната форма на болестта се забелязват по листата на растенията под формата на слабо забележими хлоротични петна, които постепенно стават от жълтозеленикави до интензивно жълти. При влажно време по долната страна на тези листа се появява първоначално фин, белезникав налеп, който по-късно се сгъстява и потъмнява до характерния сивосинкав цвят – спороношението на гъбата. Некротизирането на тъканите в петната започва от центъра. В някои случаи некротизиралата част опадва и листът остава разкъсан.
  Системната проява на болестта засяга цялото растение, като патогенът от листата се разпространява и по тъканите на растенията, минава в стеблото и достига връхните части. При тази форма на болестта растежът спира и растенията силно закържавяват.

  Борба
  Прилагането на химични средства е основният метод, чрез който се води борбата срещу маната по тютюна. Борбата започва още в лехите при производството на тютюнев разсад и продължава на полето след разсаждане. В схемата за борба се включват, както контактни така също системно-контактни фунгициди.

• Чернилка по тютюна

  Чернилката причинява най-големи повреди по тютюна в по-топлите райони (по поречието на реките Места, Струма и в района на Кърджали и Джебел), където често тютюнът се отглежда без смяна на площите.

  Симптоми
  Чернилката напада тютюна във всички фази на развитието. Тя е болест на основата на стъблото и корените. По разсада може да причини сечене, като тези прояви при условията у нас са сравнително редки. Първият признак на нападение от чернилка в нивите е увяхването на растенията през деня и съвземането им през нощта. По същото време основата на растението става кафява до тъмнокафява и черна, а кората засъхва и хлътва. Постепенно почернялата зона се разширява надолу към корените и нагоре към стъблото на дължина 10-20 см. Успоредно с това се засилва и увяхването, докато обхване и връхните листенца. То става необратимо и растението загива.
  В редки случаи, при по-влажно и топло време болестта напада и листата на културата, които са в допир с почвата. По тях се образуват големи кафяви петна, състоящи се от няколко концентрични кръга по-светли в центъра и по-тънки в периферията. При влажно време тези петна се разрастват силно и обхващат целия лист, който загива. Заразата може да проникне и през раните причинени от беритбата на листата и да се развие във вътрешността на стъблото, което води до внезапно завяхване и загиване на растенията.

  Борба
  При взети правилни агротехническите мерки (4-5 годишно сеитбообращение с включване на житни култури), развитието на болестта може да бъде ограничено в голяма степен. Борбата с химически средства започва от разсадопроизводството в лехите и продължава на полето след разсаждането на тютюна.

Неприятели

• Попово прасе

  

  Поповото прасе е повсеместно разпространен и един от най-опасните неприятели у нас, нападащ почти всички културни растения, особено разсадите на зеленчуковите култури, цветя в оранжерии и тютюна в лехите.

  Ларвите и възрастните вредят като прегризват стъблата и корените на растенията. Поповото прасе живее в почвата и е активно през нощта, когато прави плитки до повърхността на почвата ходове. С това то разкъсва корените на растенията и те изсъхват. Предпочита добре обработени и наторени с оборски тор влажни почви. Поповото прасе развива 1 поколение годишно и зимува като ларва, нимфа и възрастно в почвата, в парниците и в куповете с оборски тор. Мъжките индивиди се привличат от светлината и през май - юни прелитат на къси разстояния.

  Борба
  Примамки от пресен оборски тор се поставят в канавки дълбоки и широки около 50 см, в които насекомото отива да зимува. През зимата когато се застуди, торът се разхвърля и поповите прасета загиват. През вегетационния период на растенията най-добър резултат в борбата с този неприятел дава използването на готови отровни примамки или направата на такива.

• Оранжерийна белокрилка

  Ларви

  

  Оранжерийната белокрилка е повсеместно разпространен неприятел. През зимата се развива в оранжериите, а през лятото на полето. Тя е голям полифаг и напада от зеленчукoвите култури доматите, краставиците, пипера, салатата, фасула и др.; от полските култури – тютюна; голям брой украсни култури, а също така и много други културни и диви растения.
  Повредата се причинява от ларвите и нимфите, които смучат сок от долната страна на листата, от дръжките и по-рядко от стъблото. По местата на убождането се появяват белезникави петна, впоследствие листата пожълтяват и окапват. Силно нападнатите растения се обезлистват, спират развитието си и най-често загиват. Оранжерийната белокрилка се заселва от долната страна на листата. Денем тя е неподвижна, а лети през нощта до разсъмване. През есента навлиза от полето в оранжериите, където продължава своето развитие. Така тя може да развие 10-12 поколения годишно, като по листата могат да се наблюдават едновременно възрастни насекоми, яйца, ларви, и нимфи.

  Борба
  Основният метод за борба с оранжерийната белокрилка е химическият. Борбата в оранжериите се извършва по схема започвайки още от разсадопроизводството, чрез поливане и пръскане на разсада. По време на вегетацията се използуват инсектициди с по-къс карантинен срок, поради честите беритби в оранжериите. Това води до появата на резистентност и по-слаб ефект от третиранията. Ето защо необходимо условие при извеждането на борбата срещу белокрилката е редуването на инсектициди с различен механизъм на действие.

• Тютюнева листна въшка

  

  Тютюневата листна въшка се намножава масово през втората половина на юли и може да вреди както пряко, така и косвено на културата. Въшките нападат листата на тютюна, и връхните части на растението. Нападнатите растения изостават в развитието си, а листата се завиват надолу. Често върху отложените екскременти по листата, известни като “медена роса” се развиват вторични паразити , като черна плесен и други. Освен преките поражения листните въшки са опасни преносители на вирусни заболявания.
  
  Борба
  Срещу листните въшки борбата е най-резултатна ако първото третиране на тютюна се извърши навреме, когато нападението е все още слабо - при 5% нападнати растения с повече от една колония. Второ третиране се налага при над 15% нападнати растения . При необходимост от други третирания интервалът между тях се определя в зависимост от плътността на листните въшки и периода на последействие на използвания продукт за растителна защита.

• Тютюнев трипс

  

  Тютюневият трипс е разпространен навсякъде в страната. Причинява най-големи щети по тютюна, но напада още краставиците, картофите, лука, карамфилите, хризантемите, доматите, фасула, граха и ред други културни и плевелни растения. .
  Вредят възрастното насекомо и ларвите като се хранят смучейки сок от растенията. Най-често се концентрират около нерватурата на листа. В резултат на смученето тъканта побелява и загива, поради което повредата е известна под името “бяла жила” по тютюна. При висока плътност трипса напада всички листа като значително понижава техните технологични качества. Такива листа са трошливи с намалено съдържание на никотин и етерични масла и се бракуват. Освен преките щети, които тютюнения трипс нанася, те могат да бъдат и косвени. Косвените щети са свързани с вероятността от пренасяне на вируса на пръстеновидната некроза ( доматена бронзовост ). Болните от бронзовост растения показват силно редуциран растеж, а при заразяване в по-ранна фаза младите растения загиват. Тютюневият трипс развива 5-6 поколения годишно и зимува като възрастно насекомо и отчасти като ларва в растителните остатъци, по плевелни растения и в почвата. При оранжерийни условия се развива през цялата година.

  Борба
  От агротехническите мерки от значение са сеитбообръщението, събирането и унищожаване на растителните остатъци, производство на здрав и закален разсад. Борбата с химични средства започва от разсадопроизводството и се пренася на полето, като разсадения тютюн се пръска при наличие на единични индивиди на 10-12 % от растенията.