ДОМАТИ
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Доматът е растение от семейство Картофови. Родина на домата са Централна и Южна Америка, от Мексико до Перу. Той е многогодишно растение с кратък живот, отглеждано като едногодишно растение, обикновено достигащо 1-3 m височина със слабо дървесно стъбло, което обикновено лази по други растения. Листата са сложни, текоперести, дълги 10-25 cm, с 5-9 листенца, всяко от които е до дълго до 8 cm, с назъбен ръб. Различават се два типа листа: обикновен тип и картофен тип. Стъблото и листата са мъхести. Цветовете са с диаметър 1-2 cm, жълти на цвят, с 5 заострени венчелистчета. Събрани са в класовидно съцветие по 3-12. Плодът е съестен, ярко оцветен (обикновено червен от пигмента ликопен) месест семков плод с диаметър 1-2 cm при дивите растения и обикновено много по-голям при културните. Плодът е сочна двугнездна или многогнездна ягода с различна форма или големина. Теглото може да достигне от 1-2 гр до 500 и повече при едроплодните домати.
Болести
-
Картофена мана по доматите
Подходящ за третиране с:ИКУЕЙШЪН ПРОКартофената мана по доматите е икономически много важно заболяване, което се разпространява най-силно при хладно и влажно време при полско производство, а така също намира и добри условия за развитие при оранжерийни условия.
Симптоми
Болестта засяга всички надземни части на доматите. По клонките, стъблата и листата се образуват кафяви петна. Първите симптоми се откриват по най- долните листа на растението като воднисти петна, често съсредоточени по периферията към върха на листа по протежение на жилките. Впоследствие петната нарастват и обхващат по-голямата част от петурата. Нападнатите листа прегарят и изсъхват. След пръстеновидно обхващане на стъблото следва загиване на останалата връхна част на растението. По зелените плодове откъм дръжката се наблюдава неправилно по форма ръждивокафяво напетняване, което не прониква на много голяма дълбочина. При условия на висока влажност всички нападнати части се покриват с обилен светъл спорообразуващ налеп.Борба
Основният метод за контрол на картофената мана по доматите си остава химическия. Фунгицидните третирания трябва да имат превантивна насоченост, като борбата започва профилактично още при разсадопроизводството. -
Алтернария (кафяви листни петна) по домати
Подходящ за третиране с:ИКУЕЙШЪН ПРОКафявите листни петна, или алтернария (Alternaria solani), по доматите са може би най-широко разпространеното заболяване в света. У нас алтернарията е разпространена навсякъде и се появява по доматите, отглеждани както на открито, така и в култивационни съоръжения.
Първите признаци на алтернария (Alternaria solani) се появяват по най-ниско разположените листа. По тях се образуват дребни, бързо нарастващи тъмнокафяви петна, които лесно се различават от другите петносвания по черните концентрични кръгове, изписани един в друг. Когато по листата се образуват множество петна, те прегарят. От по-ниско разположените листа болестта преминава върху по-горните. При благоприятни за нейното развитие условия тя бързо обхваща цялото растение.
За разлика от белите листни петна заболяването напада стъблата и листните дръжки, по които се появяват същите тъмнокафяви нетна. Ако се появят в по-ранна фаза, петната могат да станат причина за загиване на цели растения.
Много опасни са кафявите листни петна, които се появяват по цветните китки. Поради това че в мястото на петната тъканта загива, всички цветчета над него окапват. Често в посева повече се нападат цветните китки, докато повредите по листата остават незабелязани. Посоченото явление е твърде опасно, тъй като повредите по цвета китки убягват от погледа на любителя градинар и той ги открива твърде късно, когато по-голяма част от цветовете или завръзите са окапали.
Причинителят на кафявите листни петна напада и плодовете. Обикновено в областта на дръжчената ямичка се образуват едри, черни, закръглени петна със слабо изразена концентрична структура. Когато относителната влажност на въздуха е висока, петната се покриват с обилен налеп. Повредите по плодовете не явяват така масови, поради което не причиняват сериозно намаляване на добива.
Плевели
-
Лисича опашка
-
Обикновен щир
-
Полско огнивче
-
Полско подрумче
-
Разстлана лобода
-
Овчарска торбичка
-
Синя метличина
-
Бяла куча лобода
-
Дива маргаритка
-
Кръвно просо
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Лечебен росопас
-
Петниста бударица
-
влакнеста галинзога
-
Стъблообхватна мъртва коприва
-
Червена мъртва коприва
-
Италиански райграс
-
Видове слез
-
Обикновен мак
-
Метлица
-
Пача трева
-
Поветицовидно фасулче
-
Лападоволистно пипериче
-
Прасковолистно пипериче
-
Дива ряпа
-
Обикновен спореж
-
Полски синап
-
Полски кострец (млечок)
-
Видове кострец
-
Колянка
-
Врабчови чревца
-
Попова лъжичка
-
Полско великденче
-
Бръшлянолистно великденче
-
Персийско великденче
-
Диво просо
-
Абутилон (Просфорник)
-
Татул
-
Полски пролез
-
Глухарче
-
Гръцка коприва
-
Бутрак (свиница)
-
Здравец
-
Немиризлива лайка
Неприятели
-
Памукова листна въшка
Тази въшка има космополитно разпространение, като напада много голям брой растения, отнасящи се към 25 семейства – памук, всички зеленчукови и бостанни култури, тютюн грах, фасул и др. Повредите се причиняват от ларвата и възрастното, които смучат сок от долната страна на листата и по връхните части. Листата се деформират силно, изсъхват и окапват. Растенията спират растежа си и най-често загиват. Въшките отделят изобилно ''медена роса'' и замърсяват листата, а така също са преносители на различни вирусни заболявания. Памуковата листна въшка развива 18-21 поколения годишно и зимува като безкрила възрастна женска или ларва от всички възрасти в гнездата на мравките. При затопляне на времето напролет мравките изнасят презимувалите въшки и ги заселват по плевелните растения. По- късно се появяват крилати партеногенетични, които прелитат по редица култури и раждат живи ларви. В оранжерийни условия се развиват целогодишно.
Борба
Растителнозащитните грижи започват от производството на разсада. Химическата борба с въшките започва при поява на единични възрастни въшки. -
Попово прасе
Поповото прасе е повсеместно разпространен и един от най-опасните неприятели у нас, нападащ почти всички културни растения, особено разсадите на зеленчуковите култури, цветя в оранжерии и тютюна в лехите.
Ларвите и възрастните вредят като прегризват стъблата и корените на растенията. Поповото прасе живее в почвата и е активно през нощта, когато прави плитки до повърхността на почвата ходове. С това то разкъсва корените на растенията и те изсъхват. Предпочита добре обработени и наторени с оборски тор влажни почви. Поповото прасе развива 1 поколение годишно и зимува като ларва, нимфа и възрастно в почвата, в парниците и в куповете с оборски тор. Мъжките индивиди се привличат от светлината и през май - юни прелитат на къси разстояния.
Борба
Примамки от пресен оборски тор се поставят в канавки дълбоки и широки около 50 см, в които насекомото отива да зимува. През зимата когато се застуди, торът се разхвърля и поповите прасета загиват. През вегетационния период на растенията най-добър резултат в борбата с този неприятел дава използването на готови отровни примамки или направата на такива. -
Голи охлюви
Голите охлюви са многоядни. Особено опасни са в години с повече валежи през летните месеци. Нанасят най-големи вреди в районите с тежки глинести почви по полски, зеленчукови, украсни култури, а също така по ягоди и в оранжерии. Напускат своите убежища при влажни условия – валежи, роса, гъста мъгла, сутрин и вечер. При придвижването си по растенията и почвата оставят бяла диря от слуз, което е показател за присъствието им.
Борба
Мероприятия като редовна обработка на почвата, разтрошаване на буците, почистване на площите от растителни остатъци пресушаване на заблатените участъци, създават неблагоприятни условия за намножаване на тези неприятели. На малки площи може да се проведе механична борба с ловни пояси, примамки от различни материали, като събраните охлюви се посипват с минерален тор или се заливат с гореща вода.
От химическите средства се използуват готово създадени за целта гранулирани примамки. -
Зелена прасковена листна въшка
Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОДПрасковената листна въшка е космополитно разпространена и нанася големи поражения на голям брой културни растения от различни семейства. Най-често се среща на прасковата и по-рядко по бадема и кайсията. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни - доматите, краставиците, пипера, картофите и още редица етеричномаслени и украсни растения. В последните години се очертава и като основен неприятел по тютюна. Вреди, като смуче сок от листата, младите леторасти и връхните части на растенията. Предизвиква деформиране и завиване на листата. По тютюна и картофите, освен пряко вреди и косвено, пренасяйки причинителите на някои вирусни болести (листно завиване (PLRV) и картофения вирус ипсилон (PVY)). Особено големи са повредите при зеленчукови и украсни култури, отглеждани в оранжерии, където въшката се развива целогодишно по безполов начин и един от най-опасните неприятели. Нападнатите растения изостават в развитието си, закържавяват, листата им окапват и загиват.
Борба
Растителнозащитните грижи започват от производството на разсада. Химическата борба с въшките започва при поява на единични възрастни въшки. -
Оранжерийна белокрилка
Ларви
Оранжерийната белокрилка е повсеместно разпространен неприятел. През зимата се развива в оранжериите, а през лятото на полето. Тя е голям полифаг и напада от зеленчукoвите култури доматите, краставиците, пипера, салатата, фасула и др.; от полските култури – тютюна; голям брой украсни култури, а също така и много други културни и диви растения.
Повредата се причинява от ларвите и нимфите, които смучат сок от долната страна на листата, от дръжките и по-рядко от стъблото. По местата на убождането се появяват белезникави петна, впоследствие листата пожълтяват и окапват. Силно нападнатите растения се обезлистват, спират развитието си и най-често загиват. Оранжерийната белокрилка се заселва от долната страна на листата. Денем тя е неподвижна, а лети през нощта до разсъмване. През есента навлиза от полето в оранжериите, където продължава своето развитие. Така тя може да развие 10-12 поколения годишно, като по листата могат да се наблюдават едновременно възрастни насекоми, яйца, ларви, и нимфи.Борба
Основният метод за борба с оранжерийната белокрилка е химическият. Борбата в оранжериите се извършва по схема започвайки още от разсадопроизводството, чрез поливане и пръскане на разсада. По време на вегетацията се използуват инсектициди с по-къс карантинен срок, поради честите беритби в оранжериите. Това води до появата на резистентност и по-слаб ефект от третиранията. Ето защо необходимо условие при извеждането на борбата срещу белокрилката е редуването на инсектициди с различен механизъм на действие.