Култури

Болести

• Брашнеста мана по краставиците

  

  Този патоген напада всички представители от семейството на тиквените култури (Cucurbitaceae), но нанася най-голяма вреда на краставиците, особено при отглеждане в оранжерийни условия.

  Симптоми
  Брашнестата мана засяга всички надземни части на растението, като в най-голяма степен листата и листните дръжки. По тях се явяват леки повърхностни белезникави петна, които скоро се разрастват и покриват с брашнест налеп. Те са предимно по горната страна на листа, бързо се умножават и обхващат цялата му повърхност. При благоприятни условия за развитие брашнестата мана причинява предивременно изсъхване на листата.

  Борба
  Като агротехническа мярка в борбата срещу брашнестата мана се препоръчва унищожаването на плевелите и растителни остатъци, като евентуални източници на зараза. При поява на болестта е наложително борбата да се изведе с фунгициди.

• Кубинска мана

  

  Кубинската мана е икономически много важно заболяване, а причинителят й напада всички представители на семейството на тиквените култури, отглеждани на полето и в оранжерийни условия.

  Симптоми
  По листата се появяват неясно закръглени хлоротични петна, които скоро пожълтяват и от долната им страна при влажни условия се развива синкавовиолетово спороношение. Петната се разрастват, ограничават се от нерватурата, сливат се и предизвикват напуквания и опадване на части от тъканите, пригор на листата, задържане на развитието и дори загиване на някои растения. При благоприятни условия патогена се развива много динамично, а при краставиците и пъпешите е в състояние само за 10-12 дни да доведе до пълно обезлистване.

  Борба
  От агротехническите мерки от значение са спазването на 2-3 годишно сеитбообръщение; при отглеждане в оранжерийни условия осигуряване на добър въздушен и влажен режим; унищожаване на първите нападнати листа преди да се е образувало спороношение.
  При химична борба с патогена да се има предвид, че е твърде устойчив, което налага използуването на съвременни фунгициди с лечебно и предпазно действие.

Неприятели

• Памукова листна въшка

  

  Тази въшка има космополитно разпространение, като напада много голям брой растения, отнасящи се към 25 семейства – памук, всички зеленчукови и бостанни култури, тютюн грах, фасул и др. Повредите се причиняват от ларвата и възрастното, които смучат сок от долната страна на листата и по връхните части. Листата се деформират силно, изсъхват и окапват. Растенията спират растежа си и най-често загиват. Въшките отделят изобилно ''медена роса'' и замърсяват листата, а така също са преносители на различни вирусни заболявания. Памуковата листна въшка развива 18-21 поколения годишно и зимува като безкрила възрастна женска или ларва от всички възрасти в гнездата на мравките. При затопляне на времето напролет мравките изнасят презимувалите въшки и ги заселват по плевелните растения. По- късно се появяват крилати партеногенетични, които прелитат по редица култури и раждат живи ларви. В оранжерийни условия се развиват целогодишно.

  Борба
  Растителнозащитните грижи започват от производството на разсада. Химическата борба с въшките започва при поява на единични възрастни въшки.

  Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОД

• Попово прасе

  

  Поповото прасе е повсеместно разпространен и един от най-опасните неприятели у нас, нападащ почти всички културни растения, особено разсадите на зеленчуковите култури, цветя в оранжерии и тютюна в лехите.

  Ларвите и възрастните вредят като прегризват стъблата и корените на растенията. Поповото прасе живее в почвата и е активно през нощта, когато прави плитки до повърхността на почвата ходове. С това то разкъсва корените на растенията и те изсъхват. Предпочита добре обработени и наторени с оборски тор влажни почви. Поповото прасе развива 1 поколение годишно и зимува като ларва, нимфа и възрастно в почвата, в парниците и в куповете с оборски тор. Мъжките индивиди се привличат от светлината и през май - юни прелитат на къси разстояния.

  Борба
  Примамки от пресен оборски тор се поставят в канавки дълбоки и широки около 50 см, в които насекомото отива да зимува. През зимата когато се застуди, торът се разхвърля и поповите прасета загиват. През вегетационния период на растенията най-добър резултат в борбата с този неприятел дава използването на готови отровни примамки или направата на такива.

• Голи охлюви

  

  Голите охлюви са многоядни. Особено опасни са в години с повече валежи през летните месеци. Нанасят най-големи вреди в районите с тежки глинести почви по полски, зеленчукови, украсни култури, а също така по ягоди и в оранжерии. Напускат своите убежища при влажни условия – валежи, роса, гъста мъгла, сутрин и вечер. При придвижването си по растенията и почвата оставят бяла диря от слуз, което е показател за присъствието им.

  Борба
  Мероприятия като редовна обработка на почвата, разтрошаване на буците, почистване на площите от растителни остатъци пресушаване на заблатените участъци, създават неблагоприятни условия за намножаване на тези неприятели. На малки площи може да се проведе механична борба с ловни пояси, примамки от различни материали, като събраните охлюви се посипват с минерален тор или се заливат с гореща вода.
  От химическите средства се използуват готово създадени за целта гранулирани примамки.

• Зелена прасковена листна въшка

  

  Прасковената листна въшка е космополитно разпространена и нанася големи поражения на голям брой културни растения от различни семейства. Най-често се среща на прасковата и по-рядко по бадема и кайсията. Тя е мигриращ вид с основен гостоприемник прасковата и междинни - доматите, краставиците, пипера, картофите и още редица етеричномаслени и украсни растения. В последните години се очертава и като основен неприятел по тютюна. Вреди, като смуче сок от листата, младите леторасти и връхните части на растенията. Предизвиква деформиране и завиване на листата. По тютюна и картофите, освен пряко вреди и косвено, пренасяйки причинителите на някои вирусни болести (листно завиване (PLRV) и картофения вирус ипсилон (PVY)). Особено големи са повредите при зеленчукови и украсни култури, отглеждани в оранжерии, където въшката се развива целогодишно по безполов начин и един от най-опасните неприятели. Нападнатите растения изостават в развитието си, закържавяват, листата им окапват и загиват.

  Борба
  Растителнозащитните грижи започват от производството на разсада. Химическата борба с въшките започва при поява на единични възрастни въшки.

  Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОД

• Оранжерийна белокрилка

  Ларви

  

  Оранжерийната белокрилка е повсеместно разпространен неприятел. През зимата се развива в оранжериите, а през лятото на полето. Тя е голям полифаг и напада от зеленчукoвите култури доматите, краставиците, пипера, салатата, фасула и др.; от полските култури – тютюна; голям брой украсни култури, а също така и много други културни и диви растения.
  Повредата се причинява от ларвите и нимфите, които смучат сок от долната страна на листата, от дръжките и по-рядко от стъблото. По местата на убождането се появяват белезникави петна, впоследствие листата пожълтяват и окапват. Силно нападнатите растения се обезлистват, спират развитието си и най-често загиват. Оранжерийната белокрилка се заселва от долната страна на листата. Денем тя е неподвижна, а лети през нощта до разсъмване. През есента навлиза от полето в оранжериите, където продължава своето развитие. Така тя може да развие 10-12 поколения годишно, като по листата могат да се наблюдават едновременно възрастни насекоми, яйца, ларви, и нимфи.

  Борба
  Основният метод за борба с оранжерийната белокрилка е химическият. Борбата в оранжериите се извършва по схема започвайки още от разсадопроизводството, чрез поливане и пръскане на разсада. По време на вегетацията се използуват инсектициди с по-къс карантинен срок, поради честите беритби в оранжериите. Това води до появата на резистентност и по-слаб ефект от третиранията. Ето защо необходимо условие при извеждането на борбата срещу белокрилката е редуването на инсектициди с различен механизъм на действие.