Направи запитване 
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Ечемикът е важна фуражна, техническа, а в някои страни — и продоволствена култура. Основно се отглежда заради зърното. Ечемикът се отглежда в умерените части на света. Предимно европейско растение е. В света се засяват около 800 млн. дка от тази култура, от които половината в Русия и Китай. Зърното и сламата се използват за храна на животните, а в някои страни значителна част от зърното служи за производство на малц, бира и различни преработени продукти. Ечемикът се отглежда в сеитбообращение с други зърнени или полски култури. Зърното от ечемик има висока фуражна стойност заради по-високото съдържание на белтък в него и подходящия му състав на протеина. Ето защо фуражът от ечемик е отлична храна за продуктивните животни, най-вече за угояване на свине. Сламата от ечемик има по-висока хранителна стойност от пшеничената слама.
В България тази култура е достигала площ от 4,8 млн дка (1980 г.), но поради някои негативни изменения в климата и намаляването на поголовието на продуктивните животни, тази площ в началото на XXI в. намаля повече от 2 пъти. По отношение на продуктивността, ечемикът се изравнява с пшеницата, а в определени години дава и по-високи добиви. Средният добив в страната се колебае между 350 и 450 кг/дка, но в определени благоприятни години от големи площи могат да се получат средно по 600–700 кг/дка.
Болести
-
Брашнеста мана по житните
Подходящ за третиране с:АЛЕГРОТАНГО СУПЕР
Болестта се развива през целия вегетационен сезон, като най-силно се проявява при влажно и хладно време, в периоди с по-слаба интензивност на слънчевата радиация в гъсти и прераснали посеви. Високите температури на въздуха задържат развитието на болестта.
Симптоми
Външните признаци на болестта се появяват по листата, листните влагалища, стъблата и много рядко по плевите. В самото начало по засегнатите участъци се наблюдава бял брашнест налеп, който по-късно се уплътнява и придобива жълтеникаво-сив цвят, като обхваща изцяло нападнатите растителни части.Борба
За да се предпази културата от заразяване е необходимо самосевките и житните плевели да се унищожават преди поникването на житните посеви и културата да бъде засята в оптимални срокове и с нормална гъстота. Когато във фаза 1-2 възел се наблюдава нападение от над 30% върху първите четири листа се налага химическо третиране. -
Фузарийно кореново гниене и снежна плесен
Фузарийно кореново гниене
Снежна плесен
-
Листна ръжда по ечемика
Силно вредоносна болест, която напада листата. При силно нападение листата изсъхват и се усукват и може да се стигне до разкъсване на петурата. Обикновено се развива през втората половина на вегетацията. Характерно за тази болест е, че може да се пренесе по въздушен път от южните ни съседи, където се развива по-рано. Инкубационния период е 7-8 дни и видимо здрав посев около периода на изкласяване може да бъде поразен в рамките на една седмица след преваляване или по-обилна роса.
Борба
Третиране с ефикасен фунгицид около периода на флагов лист-изкласяване.Момента най-често съвпада с борбата срещу мрежестите петна. -
Ленточна болест
Ленточната болест е икономически най-важната болест по ечемика, а причинителят й е специфичен паразит по ечемика и не напада други растения. Най-често се напада зимния ечемик и по-рядко пролетния. Гъбата се пренася се чрез семената, където се разполага като поникнали спори между зърното и плевите.
Симптоми
Между нерватурата на листата на засегнатите растения се образуват светложълти надлъжни ивици, които по-късно покафеняват, а при влажно време се покриват с тъмен налеп. Листата изсъхват и се нацепват от върха до основата. Класовете често остават свързани с осилите си, с влагалището на последния лист или стърчат изправени. Зърното е дребно или напълно празно.Борба
Основен метод за контрол на ленточната болест е третирането на семената с фунгициди. Болестта може да бъде ограничена и чрез някои други мероприятия като използване на сортове с повишена устойчивост, ранна сеитба на зимния и късна сеитба на пролетния ечемик. -
Мрежести петна
Това е една от най-вредоносните болести през последните години. Патогенът се запазва в растителните остатъци в почвата, предава се със заразени семена и по въздушен път. Нападението започва още през есента. Симптомите се развиват по всички части на растението, но най-ясни са мрежовидните петна по листата. При масово нападение петната се сливат и може да се стигне до изсъхване на целия лист. Симптоматиката наподобява ленточна болест по ечемика, но не се стига до нацепване на петурата. Накрая се заразяват и семената и се стига до „черен зародиш“. Загубата на добив може да достигне 30-40%.
Борба:
Агротехническите мероприятия включват: минимум три годишен сеитбооборот (изключващ пшеница). Използване на по слабо чувствителни сортове и избягване на моносортово отглеждане.
Качествено третиране на семената с ефикасен продукт води до намаляване на първоначалната зараза. По-късно през вегетацията може да се наложи третиране още през есента, особено ако е по-топла и продължителна. Напролет се прави ранно обследване на посева. Типичното изжълтяване на ечемика мже да се дължи и на силно нападение от мрежести петна. Първото третиране се прави заедно с хербицида по време на братене. Срещу тази болест се налага и воро фунгицидно третиране по време на флагов лист-изкласяване. Понякога здрав посев в началото на пролетната вегетация може да бъде заразен по въздушен път от съседни полета и да се развие силно нападение по-късно през вегетацията. -
Праховита главня по ечемика
Праховитата главня е най-опасната главня по ечемика и заразява само него. В състояние е да предизвика значителни загуби. Освен пълното разрушаване на класа тя потиска растежа и намаля зимоустойчивостта на растенията. Пренася се със семената. Заразяването се осъществява по време на цъфтежа. Спорите разнасяни от вятъра, попаднали върху здравите, цъфтящи класове прорастват и проникват в цветните части без да ги повреждат в началото видимо. С покълването на семената след сеитба гъбата започва да се развива в тъканите на растението докато достигне класа. По време на цъфтежа тя го разрушава изцяло образувайки огромно количество спори.
Симптоми
Повредата става видна по време на цъфтежа. Заболелите класове често се появяват преди здравите. Вместо плеви и цветни части се образува безформена, праховидна черна спорова маса, която се разсейва по време на цъфтежа. Остава само почерняло празно вретенце, което стърчи изправено за разлика от увисналите нормални класове.Борба
Обеззаразяването на семената преди сеитба е основен и единствено ефективен метод за борба с това заболяване.
Плевели
-
Равна класица
-
Лисича опашка
-
Обикновен щир
-
Полско огнивче
-
Полско подрумче
-
Ветрушка
-
Разстлана лобода
-
Див овес
-
Овчарска торбичка
-
Синя метличина
-
Бяла куча лобода
-
Паламида
-
Кръвно просо
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Петниста бударица
-
Галинзога
-
трирога лепка
-
Самосевки от слънчоглед
-
Стъблообхватна мъртва коприва
-
Лайка
-
Полска незабравка
-
Просо
-
Обикновен мак
-
Видове просо
-
Обикновена метлица
-
Пача трева
-
Поветицовидно фасулче
-
Лападоволистно пипериче
-
Прасковолистно пипериче
-
Полско лютиче
-
Дива ряпа
-
Видове лапад
-
Видове кощрява
-
Зелена кощрява
-
Полски синап
-
Полски кострец (млечок)
1.jpg)
2.jpg)
3.jpg)
-
Врабчови чревца
-
Попова лъжичка
-
Полска теменуга
-
Диво просо
Неприятели
-
Обикновен житен бегач
Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОДПРОТЕУС
Житният бегач е разпространен в цялата страна и нанася значителни поражения на житните култури, като напада пшеницата, ечемика, ръжта отчасти царевицата и овеса и редица житни треви.
Вредят ларвите и възрастните. Ларвите изгризват кълновете, а по-късно и листата на младите растения. Те вмъкват листата в направените от тях вертикални входове в почвата, надъвкват ги и изсмукват сока им, като оставят само нервите. Такива листа след като изсъхнат добиват вид на кълчища. Силно повредените растения загиват и посева оредява. При масова поява на неприятеля цели блокове могат да бъдат напълно унищожени. Бръмбарите се хранят със зърната в периода на млечна и восъчна зрелост, но повредите са по-малки в сравнение с тези на ларвата. Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно и зимува като ларва в нападнатите посеви и като възрастно, което живее 2 години.
Борба
С цел ограничаване на риска от нападение да се избягва монокултурното отглеждане на житни култури. Ако това изискване е неизпълнимо, то е необходимо прибирането на реколтата да стане възможно по-рано и без загуби, площите да бъдат почистени от сламата и самосевките да бъдат унищожени.
Борбата с химични средства се извежда главно срещу ларвите през есента чрез вегетационни третирания или чрез създадени специално за целта инсектициди за третиране на семената. -
Вредна житна дървеница
Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОДПРОТЕУС
Вредната житна дървеница е повсеместно разпространена в страната. Храни се основно с културните житни растения, но напада и много житни треви, плевелна растителност и други растения отнасящи се към различни ботанически семейства.
Повредата нанасят възрастните дървеници и ларвите, които смучат сок от житните култури и повреждат младите растения, класовете и зърното.
При хладно, дъждовно и студено време, дървениците се крият в основата на растението и смучат сок от главното стъбло, в резултат на което централния лист пожълтява, увяхва и изсъхва. Младите растения загиват и посевите силно оредяват. При изкласяващите растения дървеницата смучи сок от стъблото над последното коляно. В местата на убождане тъканта загива, прекъсва се сокодвижението и класът не може да се изхрани. Той побелява, изправя се и остава щръкнал, излязъл напълно или частично от влагалищния лист. При изкласилите вече растения възрастните дървеници и ларвите от различни възрасти смучат сок от плевите, класчетата и вретеното. Вследствие на повредата класът побелява, а когато е засегнато и вретеното изтънява и добива уродлив вид. Зърната биват повреждани в млечна, восъчна и техническа зрелост. При пробиване на зърното дървеницата отделя ферменти, които разрушават глутена в резултат на което се влошават хлебопекарните качества на брашното. Вредната житна дървеница развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо под опадалите листа в покрайнините на горите.Борба
Борбата срещу презимувалите дървеници трябва да се провежда при съотношение между мъжките и женските индивиди 1:1 и плътност над 2 броя на 1 кв. метър. Срещу ларвите борбата започва, когато 30 % от тях са достигнали трета възраст и плътност над 2 броя на кв. метър.
-
Житна пиявица
Житна пиявица се среща повсеместно у нас и напада най-често овеса, но вреди още по ечемика, пшеницата, ръжта, а така също и по някои житни треви. Получила е името си от ларвата, която е покрита с тъмнокафява слизеста материя, в която плуват изверженията и която маскира основния цвят, като цяло прилича на пиявица.
Вредят както възрастните насекоми, така и лаврите. Нападат основно листата, като бръмбара изгризва надлъжни ивици на горния и долния епидермис и паренхима в междунервието на листа, а ларвата горния епидермис и паренхима. Повредените листа побеляват, добиват вид на пергамент и изсъхват.
Житната пиявица развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Масовото развитие на ларвите е по време на изкласяването и цъфтежа.Борба
Както ларвите, така и бръмбарите са чувствителни на химически препарати. При своевременно установяване на нападението и третиране с инсектицид нападнатите посеви могат да бъдат напълно опазени. Третирането да се извърши при ПИВ 5 бръмбара на 1 кв.м преди яйцеснасяне, а за ларвите 15-20 броя на 1 кв.м след излюпване.
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
