ПШЕНИЦА
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Пшеницата е едно от първите зърнено-житни растения, които са били култивирани от хората. Способността за самоопрашване допълнително е улеснила селекционирането на редица сортове в определени региони на света.
В България пшеницата е главната полска култура и се отглежда на площ между 10 и 15 милиона декара. Най-благоприятни условия за отглеждане на пшеница има в Добруджа, следвана от останалите равнинни райони на Северна България, Област Бургас и т.н. Неблагоприятни са условията в планинските райони и Област Благоевград.
Най-разпространена в страната е т.нар. зимна пшеница, която се използва за производство на хлебно зърно и фураж. В Южна България и в близост до Северното Черноморие има подходящи условия за отглеждане на твърда пшеница, зърното, което е подходящо за производство на макаронени изделия, грухано зърно и др.
Болести
-
Брашнеста мана по житните
Подходящ за третиране с:ТАНГО СУПЕРАЛЕГРОБолестта се развива през целия вегетационен сезон, като най-силно се проявява при влажно и хладно време, в периоди с по-слаба интензивност на слънчевата радиация в гъсти и прераснали посеви. Високите температури на въздуха задържат развитието на болестта.
Симптоми
Външните признаци на болестта се появяват по листата, листните влагалища, стъблата и много рядко по плевите. В самото начало по засегнатите участъци се наблюдава бял брашнест налеп, който по-късно се уплътнява и придобива жълтеникаво-сив цвят, като обхваща изцяло нападнатите растителни части.Борба
За да се предпази културата от заразяване е необходимо самосевките и житните плевели да се унищожават преди поникването на житните посеви и културата да бъде засята в оптимални срокове и с нормална гъстота. Когато във фаза 1-2 възел се наблюдава нападение от над 30% върху първите четири листа се налага химическо третиране. -
Фузариоза, Фузариум по класа
Подходящ за третиране с:ТАНГО СУПЕРБолестта се развива силно при мoнокултурно отглеждане на житните култури, при продължително влажно и хладно време. Проявява се в три основни форми – загниване на кълновете, загиване на базалната част на растенията (базално гниене) и повреди по класовете. Причинява се от комплекс от фитопатогенни гъби от род Fusarium, като най-често разпространение има видът F. graminearum.
Симптоми
Първите симптоми се наблюдават най-често през есента - кафяво напетняване по кълновете водещо до ранно загниване. Базалното гниене се развива най-често в периода на братене. В основата на стъблата, отначало по влагалищата, а впоследствие и по самите стъбла се откриват неправилни кафяви петна и тъмни ивичести напетнявания, които преливат в здравата тъкан. Основата на стъблото и горните части на корена прогресивно загиват. При влажно време петната често се покриват с розов налеп. Некрозата прониква дълбоко в тъканите, а вътрешността на стъблото се изпълва с розов налеп. Силно нападнатите растения се пречупват или загиват. При нападение по класовете отделни класчета или по-големи участъци от класа побеляват, а при влажно и хладно време се покриват с бледорозов до червеникавокафяв налеп. Образуваното зърно е спаружено и недохранено, а хляб произведен от такова зърно предизвиква хронични отравяния и тежки заболявания по хора и животни.Борба
За да се предпази културата от заразяване е необходимо спазване на 3-4 годишно сеитбообращение с култури, които имат фитосанитарни свойства. При съществуващи условия за развитие на болестта по класа е необходимо химическо третиране. -
Фузарийно кореново гниене и снежна плесен
Фузарийно кореново гниене
Снежна плесен
-
Базично гниене (паразитно полягане)
Паразитното полягане е най-опасното заболяване сред базичните гниенета по житните култури. То е широко разпространено и то на най-плодородните почви, отличава се с голяма вредоносност и широк кръг от гостоприемници.
Симптоми
Най-типично е полягането на житата в следствие частичното или пълно загниване в основата на стъблата. Посевът поляга разбъркано, като нападнатите растения са разположени поединично или на огнища. След по-силни ветрове придружени с валежи полягането обхваща цялата площ. Обикновено след вретененето или при изкласяването в основата на стъблата се появяват ясно очертани продълговати, сиви до жълто кафяви петна с по-тъмна централна част. Не така ярко изразени са симптомите през есента или рано през пролетта.Борба
Борбата с фунгициди се извежда при степен на нападение до края на братенето – 10% за главните стъбла и 50% за братята и във фаза начало на вретенене – 15% за главните стъбла и 30% за братята. -
Черна (стъблена) ръжда
През последните две десетилетия черната ръжда се проявява сравнително рядко, но притежава голям вредоносен потенциал и може да предизвика много големи щети. Напада пшеницата, ечемика, ръжта и овеса, както и голям брой житни треви.
Симптоми
Обикновено в средата на юни, по листата, листните влагалища, стъблата и плевите се появяват ръждиво кафяви до охрени удължени сори, съдържащи летните спори на гъбата. Те могат да бъдат единично разположени или слети, като образуват широки ивици. Непосредствено преди узряването по споменатите части на растенията, най-вече по влагалищата и стъблото се развиват вече черно-кафявите сори. При силно нападнати растения зърното остава спаружено. При висока степен на нападение растенията се пречупват и полягат.Борба
Сред предпазните мерки срещу черната ръжда от особено значение е отстраняването на междинните гостоприемници в непосредствена близост до житните култури. Унищожаването на киселия трън прекъсва жизнения цикъл на гъбата и възпрепятства възникването на първични инфекции. При установена зараза е необходимо третиране с химически препарати. -
Кафява (листна) ръжда по пшеницата
Подходящ за третиране с:ТАНГО СУПЕРАЛЕГРОКафявата ръжда се развива ежегодно у нас в различна степен, а в години на епифитотия може да причини големи загуби. Най-благоприятно за развитието на патогена е хладното ( 10-25°С ) и влажно време. Болестта се развива през целия вегетационен сезон, но най-често в периода от изкласяване до узряване.
Симптоми
По горната страна на листата, а понякога по влагалищата и по-рядко по стъблата, плевите и осилите се появяват ръждивокафяви уредосори. Нападнатите тъкани впоследствие почерняват от образуването на черни, телейтосори, които за разлика от черната ръжда са закрити. При засягане зърното е спаружено, леко и с брашнест лом.Борба
Да не се допуска монокултурно отглеждане. Препоръчва се балансирано торене с NPK. При достигане на икономическия праг на вредност (10-20% от листната повърхност) трябва да се проведе химическо третиране на посевите с фунгицид. -
Жълта ръжда
Подходящ за третиране с:АЛЕГРОЖълтата ръжда има сравнително ограничено разпространение предимно в по-високи, прохладни и влажни райони. Освен хладното и влажно време за силната проява на болестта съдействат прекомерното и едностранчиво азотно торене, както и засяването в ниски и влажни непроветриви маста.
Симптоми
По листата, листните влагалища и по-рядко по стъблата, плевите, осилите и откритата част на зърната се появяват дребни, лимоненожълти уредосори, които са разположени във вид на верижки. При силна проява на болестта растенията имат редуциран растеж, листата засъхват и опадат, а зърното е спаружено и недохранено.Борба
За да се спре развитието на самосевки, върху които се поддържа жизнения цикъл на патогена е необходима своевременна жътва, както и унищожаване на растителните остатъци в края на вегетационния сезон.
При висока степен на нападение трябва да се проведе химическо третиране на посевите с фунгицид. -
Септориоза (ранен листен пригор) по пшеницата
Болестта се проявява силно при висока въздушна влажност или при продължително дъждовно време и висока температура на въздуха.
Симптоми
По листата се образуват малки, неясно очертани сивозелени петна, които бързо нарастват. Постепенно петната стават бледокафяви, изпъстрени с черни точици, като с развитието на болестта могат да се слеят, а при висока степен на нападение и да доведат до загиване на цялото растение. При силна проява на болестта растенията остават слаби, а зърното е дребно и спаружено.Борба
Спазване на 2-3 годишно сеитбообръщение, унищожаване на самосевки и растителни остатъци. При висока степен на нападение трябва да се проведе химическо третиране на посевите с фунгицид. -
Твърда главня
Болестта се пренася по време на жътвата посредством спорите освободени при разрушаването на болните семена. Спорите намиращи се по повърхността на семената покълват след сеитба. Гъбата прониква в семеначето и нараста успоредно с растенията. След изкласяването тя образува в цветните части новите си спори, които остават обвити в здрава ципа и вместо нормални се развиват главниви семена.
Симптоми
Твърдата главня със сигурност може да се установи едва след изкласяването. Преди това болните растения показват понякога само по-силно братене. Неузрелите класове имат синьо-зелен цвят и не достигат цъфтеж. Впоследствие плевите се разперват, като вместо зърно съдържат отначало мазни, а по- късно твърди, закръглени черно-кафяви образувания от спори. Типична е рибната им миризма. Спорите съдържат отровното вещество триметиламин, поради което брашното е неизползваемо.Борба
Обеззаразяването на семената с фунгицид преди сеитба е основен и единствено ефективен метод за борба с тази болест. -
Праховита главня по пшеницата
Праховитата главня по пшеницата напада само пшеницата и някои сродни видове, като лимецът. Праховитата главня се пренася със семената. Заразяването се осъществява по време на цъфтежа. Спорите разнасяни от вятъра, попаднали върху здравите, цъфтящи класове на пшеницата прорастват и проникват в цветните части без да ги повреждат в началото видимо. С покълването на семената след сеитба гъбата започва да се развива в тъканите на растението докато достигне класа. По време на цъфтежа тя го разрушава изцяло образувайки огромно количество спори.
Симптоми
Повредата става видна по време на цъфтежа. Заболелите класове често се появяват преди здравите. Вместо плеви и цветни части се образува безформена, праховидна черна спорова маса, която се разсейва по време на цъфтежа. Остава само почерняло празно вретенце, което стърчи изправено за разлика от увисналите нормални класове.Борба
Обеззаразяването на семената преди сеитба е основен и единствено ефективен метод за борба с това заболяване.
Плевели
-
Равна класица
-
Лисича опашка
-
Обикновен щир
-
Полско огнивче
-
Полско подрумче
-
Ветрушка
-
Разстлана лобода
-
Див овес
-
Южен див овес
-
Овчарска торбичка
-
Синя метличина
-
Бяла куча лобода
-
Дива маргаритка
-
Паламида
-
Кръвно просо
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Часовниче
-
Лечебен росопас
-
Петниста бударица
-
влакнеста галинзога
-
Галинзога
-
трирога лепка
-
Самосевки от слънчоглед
-
Стъблообхватна мъртва коприва
-
Червена мъртва коприва
-
Италиански райграс
-
Видове слез
-
Лайка
-
Полска незабравка
-
Просо
-
Обикновен мак
-
Видове просо
-
Метлица
-
Обикновена метлица
-
Пача трева
-
Поветицовидно фасулче
-
Лападоволистно пипериче
-
Прасковолистно пипериче
-
Полско лютиче
-
Дива ряпа
-
Видове лапад
-
Обикновен спореж
-
Видове кощрява
-
Зелена кощрява
-
Полски синап
-
Полски кострец (млечок)
-
Видове кострец
-
Колянка
-
Врабчови чревца
-
Попова лъжичка
-
Видове детелина
-
Полско великденче
-
Бръшлянолистно великденче
-
Персийско великденче
-
Птича глушина
-
Полска теменуга
Неприятели
-
Обикновен житен бегач
Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОДПРОТЕУСЖитният бегач е разпространен в цялата страна и нанася значителни поражения на житните култури, като напада пшеницата, ечемика, ръжта отчасти царевицата и овеса и редица житни треви.
Вредят ларвите и възрастните. Ларвите изгризват кълновете, а по-късно и листата на младите растения. Те вмъкват листата в направените от тях вертикални входове в почвата, надъвкват ги и изсмукват сока им, като оставят само нервите. Такива листа след като изсъхнат добиват вид на кълчища. Силно повредените растения загиват и посева оредява. При масова поява на неприятеля цели блокове могат да бъдат напълно унищожени. Бръмбарите се хранят със зърната в периода на млечна и восъчна зрелост, но повредите са по-малки в сравнение с тези на ларвата. Обикновеният житен бегач развива едно поколение годишно и зимува като ларва в нападнатите посеви и като възрастно, което живее 2 години.
Борба
С цел ограничаване на риска от нападение да се избягва монокултурното отглеждане на житни култури. Ако това изискване е неизпълнимо, то е необходимо прибирането на реколтата да стане възможно по-рано и без загуби, площите да бъдат почистени от сламата и самосевките да бъдат унищожени.
Борбата с химични средства се извежда главно срещу ларвите през есента чрез вегетационни третирания или чрез създадени специално за целта инсектициди за третиране на семената. -
Вредна житна дървеница
Подходящ за третиране с:БИСКАЯ 240 ОДПРОТЕУСВредната житна дървеница е повсеместно разпространена в страната. Храни се основно с културните житни растения, но напада и много житни треви, плевелна растителност и други растения отнасящи се към различни ботанически семейства.
Повредата нанасят възрастните дървеници и ларвите, които смучат сок от житните култури и повреждат младите растения, класовете и зърното.
При хладно, дъждовно и студено време, дървениците се крият в основата на растението и смучат сок от главното стъбло, в резултат на което централния лист пожълтява, увяхва и изсъхва. Младите растения загиват и посевите силно оредяват. При изкласяващите растения дървеницата смучи сок от стъблото над последното коляно. В местата на убождане тъканта загива, прекъсва се сокодвижението и класът не може да се изхрани. Той побелява, изправя се и остава щръкнал, излязъл напълно или частично от влагалищния лист. При изкласилите вече растения възрастните дървеници и ларвите от различни възрасти смучат сок от плевите, класчетата и вретеното. Вследствие на повредата класът побелява, а когато е засегнато и вретеното изтънява и добива уродлив вид. Зърната биват повреждани в млечна, восъчна и техническа зрелост. При пробиване на зърното дървеницата отделя ферменти, които разрушават глутена в резултат на което се влошават хлебопекарните качества на брашното. Вредната житна дървеница развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо под опадалите листа в покрайнините на горите.Борба
Борбата срещу презимувалите дървеници трябва да се провежда при съотношение между мъжките и женските индивиди 1:1 и плътност над 2 броя на 1 кв. метър. Срещу ларвите борбата започва, когато 30 % от тях са достигнали трета възраст и плътност над 2 броя на кв. метър.
-
Житна пиявица
Житна пиявица се среща повсеместно у нас и напада най-често овеса, но вреди още по ечемика, пшеницата, ръжта, а така също и по някои житни треви. Получила е името си от ларвата, която е покрита с тъмнокафява слизеста материя, в която плуват изверженията и която маскира основния цвят, като цяло прилича на пиявица.
Вредят както възрастните насекоми, така и лаврите. Нападат основно листата, като бръмбара изгризва надлъжни ивици на горния и долния епидермис и паренхима в междунервието на листа, а ларвата горния епидермис и паренхима. Повредените листа побеляват, добиват вид на пергамент и изсъхват.
Житната пиявица развива едно поколение годишно и зимува като възрастно насекомо в почвата. Масовото развитие на ларвите е по време на изкласяването и цъфтежа.Борба
Както ларвите, така и бръмбарите са чувствителни на химически препарати. При своевременно установяване на нападението и третиране с инсектицид нападнатите посеви могат да бъдат напълно опазени. Третирането да се извърши при ПИВ 5 бръмбара на 1 кв.м преди яйцеснасяне, а за ларвите 15-20 броя на 1 кв.м след излюпване.