РАПИЦА
Направи запитване 
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Рапицата е растение с ярко жълти цветове, което се отглежда и култивира масово по света. Основните ѝ приложения са за фураж, производство на рапично олио и биодизел.
Голямото търсене на европейския пазар, относително благоприятните почвено-климатични условия в България за отглеждане на културата, наличната прецизна техника за провеждане на агрономическите мероприятия и прибиране на реколтата, ангажиране на почвообработващата и сеитбенна техника и сеитбенните многооперационни комплекси се натоварват преди сезона на есенните сеитби, влизане в сеитбообръщенията на мястото на „претоварващият“ ги слънчоглед я определят като повече от наложителна в модерното зърнопроизводство.
Тя цъфти в Средна и Северна България от около 15 април до 5-10 май, т. е. явява се като ранен масов източник за прашец и нектар за пчелите в обилни количества. Това представлява първа главна пчелна паша по долината на р. Янтра и близките и по-далечни хълмисти полета на Великотърновска област и цяла Северна България. Медът от рапица кристализира мълниеносно — за 2-3 дни, което прави крайно наложително разфасоването му още на пчелина за да се избегне топенето и влошаването на полезните му качества. На външен вид е почти тебеширено бял. Консистенцията на меда е кремообразно-маслена с изключително фини кристали. По-дребнозърнест натурален пчелен мед в България трудно може да се посочи. Вкусът е приятен. В някои страни на Западна Европа този мед се цени много, тъй като наподобява т. нар. „кремообразен“ мед с тази разлика, че не е миксиран в продължение на седмици по специални технологични схеми.
Болести
-
Цилиндроспороза
Подходящ за третиране с:Карикс -
Склеротиния
Подходящ за третиране с:РетенгоСклеротинийното увяхване на слънчогледа (Sclerotinia sclerotiorum) се проявява най-силно при неспазване на сеитбообръщението. Гъбният патоген напада кореновата шийка или основата на стъблото от поникване до узряване на културата. В основата на стъблото се появява мокро светлокафяво гниещо петно, по което по-късно се образува бял памуковиден налеп. Заболяването се наблюдава през цялата вегетация и независимо от фазата заразените растения загиват. Тази форма на болестта се проявява ежегодно, най-често в районите с богати на хумус почви, но не е в зависимост от климатичните условия.
Заболяването нанася най-големи поражения по питите, т. нар. цветно-стъблена форма. Пораженията се наблюдават по-често в по-влажните райони с чести превалявания. По питите се появяват светлокремави петна, които нарастват бързо за 2 – 3 дни и понякога могат да обхванат цялата пита. Тъканите се рушат и падат върху почвата. В болните тъкани се формират склероциите, чрез които гъбата се запазва. Гъбният патоген зимува като склероции и може да се съхрани в почвата за период от 6 – 8 години. Заразяването се осъществява чрез корените на растенията –гостоприемници. Когато се образуват в питите, склероциите се пренасят със семената. За покълнване на склероциите е необходима влажна и хладна почва. Развитието на болестта се благоприятства от температури в интервал 15-20 градуса по Целзий.
За борба със заболяването е необходимо растителните остатъци да се унищожават чрез дълбоко заораване или чрез изгаряне. Трябва да се спазва 4-годишно сеитбообръщение и да се избягват ниските и влажни места. За химическа борба може да се използва фунгицидът Пиктор СК-50 мл/ дка (продукт от нова генерация) и разход на работен разтвор 20-40 л/ дка по време на бутонизация на слънчогледа. -
Сиво гниене
Подходящ за третиране с:КАБРИО ТОП
Симптоми:
По листата се образуват кръгли, постоянно нарастващи петна, които стават ръждиво кафяви. В ресите цветовете и цветните дръжки загниват. Зърната загниват в периода на узряването. Първоначално петната са малки, след което обхващат цялото зърно. Ципата придобива светлокафяв цвят, лесно се пука и се обелва. При благоприятни условия – влажно и хладно време – по всички нападнати части се образува обилен сиво бял налеп. По леторастите на лозичките в ново засадени лозя сивото гниене причинява светлокафяво до кафяво загниване на връхчетата, което стига до основат им.
Причинител:
Гъбата Sclerotinia fukeliana. Презимува върху лозовите пръчки, върху окапалите листа, по гроздовете, по плевелите, по повърхността на почвата или в нея. При Т= 0.5С° и влага склероциите прорастват. При Т= 15-20С° заразяването протича за 6 часа, при Т= 28С° за 6-12 часа, при Т= 5С° – за 48 часа, при Т= 35С° – за 96 часа.
Борба:
Провежда се основно с фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август. Борбата се води през следните периоди – след прецъфтяване; Достигане на зърната до размери на грахово зърно; Прошарване на зърната и узряване на гроздето. Използват се контактни и системни фунгициди.
-
Фомоза (Сухо стъблено гниене)
Първите симптоми се срещат по растенията още с поникването до фенофаза „6-ти лист“. Върху нападнатите листа се образуват неправилни светлосиви петна с дребни черни точки по тях. Заразяването на стъблото става непосредствено на или над почвената повърхност. По нападнатите части са образуват сиви петна, които засъхват. По-късно кората на корена се излющва. Нападнатите растения атрофират. Фомозата се разпространява в полето на огнища и при подходящи условия много бързо обхваща цялото поле. Това налага редовни обследвания на полето през есента и вземане на мерки докато гъбата се среща още по листата, като листни петна. Инфекциите по стъблата са нелечими. Много често се пристъпва към третиране с фунгициди като презастраховка, използват се продукти с морфорегулиращ ефект (съчетаване на фунгицидна защита с функцията на растежен регулатор, за по- добро „зазимяване“ на растенията). Тези фунгициди предизвикват скъсяване на надземната част, разклоняване на листната розетка, удебеляване на стъблото и кореновата шийка, по-интензивно разклоняване на страничните корени. Всичко това спомага за по-доброто презимуване на растенията.
Плевели
-
Лисича опашка
-
Обикновен щир
-
Ветрушка
-
Див овес
-
Овчарска торбичка
-
Бяла куча лобода
-
Паламида
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Просо
-
Видове кощрява
-
Полско великденче
-
Поветица
-
Балур от семена
-
Балур от семена и коренища
Неприятели
-
Рапичен стъблен скритохоботник
-
Рапичен цветояд
Подходящ за третиране с:Цитрин МаксБИСКАЯ 240 ОДПРОТЕУС
Рапичният цветояд е основен неприятел и може да причини големи загуби на реколтата от рапица. Вредят както възрастните насекоми, така и ларвите, но основната повреда нанасят възрастните бръмбари. Растения гостоприемници, по които се развива са освен рапицата, видовете от семейства Розоцветни ( Rosaceae ), Сенникоцветни ( Umbelliferaceae ) и Кръстоцветни ( Cruciferaceae ).
Цикъл на развитие
Рапичният цветояд развива 2 поколения годишно и зимува като възрастно насекомо в периферията на гористи местности или в храсталаци. Напуска зимните си убежища, когато температурата достигне 11°С и започва да се храни с цветен прашец и нектар от различни растения от семейства Розоцветни, Сенникоцветни и Кръстоцветни. Когато температурата се повиши до 15°С се прехвърля по културите от сем. Кръстоцветни, към които принадлежи рапицата. Яйцеснасянето започва към края на март или началото на април. Женските прогризват отвор с диаметър 2 до 3 мм в основата на цветните пъпки и полагат яйцата си върху тичинките или плодника. Една женска снася около 250 яйца. Излюпената ларва остава в цветната пъпка и се храни с полена. Развитието на една ларва продължава 27-30 дни. Ако повече от 5 ларви колонизират цвета плодниците биват повреждани. Ларвите от втора възраст мигрират по други пъпки, след което падат на земята и какавидират в землеста камерка на дълбочина 2-3 см. Какавидният стадий продължава 14-18 дни. Бръмбарите от второто поколение се появяват в края на юни и нападат растения от сем. Кръстоцветни. В края на юли се оттеглят към защитени места за зимуване.Повреда
Повредите се причиняват от възрастните. Преди цъфтежа те прогризват отвори в цветните пъпки за да достигнат тичинките и да се хранят с полена. Често се засяга и плодника, което води до стерилност и преждевременна загуба на цвета. Веднъж започнал цъфтежа, бръмбара се храни с новопоявилия се полен и щетите са нищожни. Типично за насекомите, хранещи се с полен ( поленофаги ), какъвто е рапичния цветояд, е че причиняват по-големи щети проправяйки си път към тичинките, отколкото храненето им с полена.Борба
Борбата с инсектициди е насочена основно срещу възрастните във фаза "бутонизация" на растенията. При достигане на икономически праг на вредност от 1–2 възрастни на растение по затворените бутони третиранията трябва да стартират. Пръскане в началото на цъфтежа с подходящи инсектициди е оправдано при наличие на 4 възрастни на растение. -
Рапична стъблена бълха
-
Мъхнат бръмбар
Мъхнат бръмбар (Epicometis hirta) е твърдокрило насекомо от семейство листороги бръмбари. Тялото му е дълго 8 - 12мм, продълговато, елиптично, с черен цвят, покрито със сиви до жълтокафяви космици. Хранят се с цветните части на овощни дървета, кръстоцветни растения (зеле, рапица и др.), житни растения, някои декоративни цветя и др., с което нанасят големи щети на стопанството. Борбата се води чрез събиране в утринните часове на бръмбарите от дърветата и другите растения (с ръка или с тръскане), пръскане с токсафен, токсохлоран и т.н.
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
