Култури

Болести

• Склеротиния

  Склеротинийното увяхване на слънчогледа (Sclerotinia sclerotiorum) се проявява най-силно при неспазване на сеитбообръщението. Гъбният патоген напада кореновата шийка или основата на стъблото от поникване до узряване на културата. В основата на стъблото се появява мокро светлокафяво гниещо петно, по което по-късно се образува бял памуковиден налеп. Заболяването се наблюдава през цялата вегетация и независимо от фазата заразените растения загиват. Тази форма на болестта се проявява ежегодно, най-често в районите с богати на хумус почви, но не е в зависимост от климатичните условия.

  Заболяването нанася най-големи поражения по питите, т. нар. цветно-стъблена форма. Пораженията се наблюдават по-често в по-влажните райони с чести превалявания. По питите се появяват светлокремави петна, които нарастват бързо за 2 – 3 дни и понякога могат да обхванат цялата пита. Тъканите се рушат и падат върху почвата. В болните тъкани се формират склероциите, чрез които гъбата се запазва. Гъбният патоген зимува като склероции и може да се съхрани в почвата за период от 6 – 8 години. Заразяването се осъществява чрез корените на растенията –гостоприемници. Когато се образуват в питите, склероциите се пренасят със семената. За покълнване на склероциите е необходима влажна и хладна почва. Развитието на болестта се благоприятства от температури в интервал 15-20 градуса по Целзий.
  За борба със заболяването е необходимо растителните остатъци да се унищожават чрез дълбоко заораване или чрез изгаряне. Трябва да се спазва 4-годишно сеитбообръщение и да се избягват ниските и влажни места. За химическа борба може да се използва фунгицидът Пиктор СК-50 мл/ дка (продукт от нова генерация) и разход на работен разтвор 20-40 л/ дка по време на бутонизация на слънчогледа.

  Подходящ за третиране с:Ретенго

• Фома (Черни петна)

  

  На болните от черни петна или фома (Leptosphaeria lindquistii) и синоним (Phoma oleracea var.helianthi tuberosi Sace) растения се образуват черни петна по стъблата и питите. Признаците от заболяването се появяват по всички растителни части, но най-характерни са петната по стъблата и питите. Напетняването започва от най-долните етажи на растението и постепенно обхваща и по-горните части. Некрозата преминава от листа към листната дръжка и достига стъблото. Петната по стъблото са черни, елипсовидни, ясно разграничени от останалата зелена тъкан и имат специфичен метален гланц. По листата петната са тъмнокафяви, с неправилна форма и жълт ореол. По питите петната са закръглени, вдлъбнати, черни и различни по размер. Болните тъкани са тъмнокафяви, размекнати, но не са загнили. Болестта се развива силно в години с редуване на сухи с влажни периоди.

  Причинителят на фомата се запазва в заразените растителни остатъци в продължение на 2 – 3 години. За ограничаване на болестта е необходимо да се спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, съдържащи инфекцията. Прилагането на оптимално торене има голямо значение, понеже по-високите дози азот са причина за по-силно нападение на посевите от патогена.

  Подходящ за третиране с:КариксРетенго

• Фомопсис (Сиви петна)

  

  Фомопсисът (сиви петна) се среща едновременно с фомата по слънчогледа. Образуваните петна са с дифузни краища и неясна периферия. Те се разрастват и обхващат значително по-големи участъци от стъблото. Повредите проникват в дълбочина, засягайки проводящите и механичните тъкани на стъблото.
  Първото третиране срещу болестта се провежда във фенофаза “6-8-ми лист”, а второто през периода на фаза “бутонизация” с регистрираните фунгициди. Както и при склеротинията, надеждният фунгицид срещу фомопсиса при слънчогледа е Пиктор СК - 50 мл/ дка и разход на работен разтвор 20-40 л/ дка. 

  Причинителят на фомата се запазва в заразените растителни остатъци в продължение на 2 – 3 години. За ограничаване на болестта е необходимо да се спазва 5 – 6 годишно сеитбообръщение, да се унищожават растителните остатъци, съдържащи инфекцията. Прилагането на оптимално торене има голямо значение, понеже по-високите дози азот са причина за по-силно нападение на посевите от патогена.

  Подходящ за третиране с:Ретенго

Плевели

• Обикновен щир

  

• Див овес

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕКАКСИАЛ 050 ЕК

• Овчарска торбичка

  

• Бяла куча лобода

  

• Паламида

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕКРефайн ЕкстраМУСТАНГ

• Кръвно просо

  

• Кокоше просо (нисък дараджан)

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕКАКСИАЛ 050 ЕК

• Петниста бударица

  

• Поветицовидно фасулче

  

• Видове кощрява

  

  Зелена кощрява

  

  Сива кощрява

  

  Подходящ за третиране с:АКСИАЛ 050 ЕК

• Зелена кощрява

  

• Полски синап

  

  Подходящ за третиране с:Рефайн ЕкстраМУСТАНГГРАНСТАР СУПЕР

• Абутилон (Просфорник)

  

• Пирей

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕК

• Поветица

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕК

• Татул

  

• Тученица (тлъстига)

  

• Сивя кощрява

  

• Черно куче грозде

  

• Балур от семена

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕК

• Балур от семена и коренища

  

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕК

• Троскот

  

  Троскот /Cynodon dactylon/ представлява многогодишно тревисто растение, което има дълго пълзящо коренище с надземни и подземни издънки. Стеблата са изправени или възходящи, достигащи до 50 см височина. Цветовете са по 1-2 в дребни сплеснати класчета.

  Троскот цъфти през юли-август. Расте по песъчливи и тревисти места, край пътища селища и ниви като плевел. Разпространен е в цялата страна до около 900 метра надморска височина. Троскотът се среща и в цяла Европа.

  Троскотът е много досаден плевел, защото освен, че напада селскостопанските области, отделя и химическо вещество, което забавя развитието на полезните растения.

  Въпреки че в земеделието е вреден плевел, в много части на част на Азия и Европа се използва за фураж на животни, а много хора го използват и като ценна лечебна билка.

  Подходящ за третиране с:Ранго 40 ЕК

• Синя китка

  

  Синята китка е изключително опасен и упорит плевел. Възможностите му за репродукция са огромни – едно растение пръска над 100 000 семена. Те, на всичкото отгоре, са много устойчиви. Могат да запазят кълняемостта си 10 години и са се развият, когато условията се подобрят.

  Семената се развиват, когато близо до тях има корени на растения, по които синята китка паразитира. Веднага след покълването им, в основата на стъблата, които са грудковидно надебелени, се появява приспособление, чрез което те се прикрепват към корените на гостоприемника, откъдето извличат хранителни вещества и вода. Паразитът силно изтощава нападнатите растения, като ги забавя и спира нормалния им растеж и нерядко причинявя пълното им загиване.

  Известни са два вида от този нежелан плевел - тютюнева синя китка (Оrobanche ramosa) и по рядко – слънчогледова синя китка (Оrobanche cumana)

  Стъблата на слънчогледовата синя китка са изправени, рядко разклонени, жълти до жълтокафяви, високи 20-50 см, покрити с жлезисти власинки. Паразитира основно по слънчогледа и рядко по други растения, като тютюн и домати. Среща се и по някои видове плевели – пелин, свиница и др. Цъфти и подоноси юли до септември. Стъблата на видовете синя китка не съдържат хлорофил. Вместо листа, по тях се образуват малки люспи. Паразитът е топлолюбив и светлолюбив вид. Издържа на по-продължителни летни засушавания.

  Борба:

  - Есенна дълбока оран (45-50 см) на заразените пощи при използване на плуг с предплужник;

  - сеитбооборот с “капанни” кутури, които не са гостоприемници на синята китка – репко, зимен грах, детелина, фий и др.;

  - използване на здрав разсад;

  - използване на добре угнил оборски тор с известен произход;

  - изскубване на паразита преди осеменяването му, изнасяне и изгаряне на паразитните растения;

  - при поливките синята китка се залива с вода, след което тя заболява и изсъхва;

  - овцете и козите, когато пасат върху площи, заразени със синя китка, разнасят семената й;

  - химични средства се използват за обеззаразяване на лехите