Направи запитване 
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Крушите са род дървета от семейство Розоцветни, подсемейство Ябълкови. Произлизат от Китай. Различни сортове круши се отглеждат от Античността. Плодовете на крушата са сочни, месести, ароматни, от групата на ценокарпните (синкарпни) плодове. Камерите в плода са 5, с 5 семена. Завръзът е долен. Фактически, ядливата част на плода е образувана от срастнали цветни части.
Болести
-
Болести по време на съхранение
Ябълките и крушите могат да се съхраняват успешно при контролирани условия за дълъг период от време. Съществува комплекс от патогени, които причиняват различни форми на гниене по плодовете по време на съхранение и могат да причинят сериозни загуби. Тези патогени населяват естествено кожицата на плодовете още докато те са на дървото. Предпоставка за тяхното развитие се явяват наранявания, причинени от неприятели или получени по време на беритба и сортиране. Високата влажност по време на съхранение е отлична среда за развитие на тези патогени.
Борба:
Един от методите за профилактика е използването на ефикасен фунгицид като последно предберитбено третиране (съобразено с карантинния срок), за да се постигне добро саниране на плодовете. Това мероприятие може сериозно да намали процента на загниване по време на съхранение.Алтернариоза (Alternaria sp.)
Антракноза (Glomerella cingulata)
Меко поницилийно гниене (Penicilium sp.)
Сиво гниене (Botrytis cinerea)
Глейоспорийно гниене (Prezicula alba)
Плевели
-
Лисича опашка
-
Див овес
-
Бяла куча лобода
-
Кръвно просо
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Зелена кощрява
-
Полски синап
Неприятели
-
Сем. Листозавивачки
Гъсениците на тези неприятели започват да вредят рано напролет, като нагризват пъпките, цветните бутони, цветовете и отчасти плодовете, най-много на младите дървета.Те опридат в паяжина нападнатите органи и ги изгризват.След цъфтежа се хранят с листата, като ги слепват ( завиват ) с плодовете. По разпространени видове са:
Червена пъпкозавивачка – Tmetocera ocellana
Сива пъпкозавивачка – Hedya nubiferana
Розена листозавивачка – Archips rosana
Кафявопетниста листозавивачка- Archips xylosteanaБорба
Борбата срещу тези неприятели се извежда главно чрез химически средства – инсектициди - напролет преди цъфтежа, когато гъсениците се придвижват по пъпките и след цъфтежа срещу гъсениците, които се намират в завитите листа. -
Обикновена крушова листна бълха
Яйца
Възрастно насекомо
Крушовата листна бълха е един от най-разпространените видове листни бълхи у нас.
Вредят възрастните, ларвите и нимфите като смучат сок от пъпките, цветовете, леторастите и плодовете на крушата. Излишните неусвоени захари отделят под формата на малки капчици медена роса. Тези захари зацапват и слепват растителните части и служат за храна на различни чернилни гъбички, които при подходящи условия се развиват масово по нападнатите части и затрудняват фотосинтезата и нормалния растеж. В резултат на това се стига до предивременно окапване на листата, слаб растеж на леторастите и ниско качество на плодовете. Крушовата листна бълха е преносител и на микоплазмена болест причиняваща загиване на крушите. Зимува като възрастно насекомо под кората на дърветата и развива 5 поколения годишно. Има 2 форми – зимна и лятна.Борба
С инсектициди инхибитори на хитиновия растеж се третира след яйцеснасяне в начало на излюпване на ларвите. С другите инсектициди борбата се провежда при стабилно задържане на температурите над 5°С, при надвишаване икономическия праг на вредност – 1 възрастно и 8 – 10 бр. яйца на 8 – 10 торбести клонки.
В периода края на септември - началото на октомври е препоръчително да бъде проведено пръскане срещу петото поколение. С това третиране се намалява популационната плътност за следващата година. Ако то не се извърши се препоръчва ранно пролетно третиране (фаза “бял бутон”), с което силно се редуцира плътността на бълхата, а това дава възможност за редуциране броя на третиранията през вегетацията.
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
.png)
