ЛОЗЯ
- Характеристики
- Продукти за комбиниране
- Проблеми при културата
- Контакт
Лоза (Vitis) е род покритосеменни растения от семейство Лозови (Vitaceae). Включва около 60 вида, разпространени главно в Северното полукълбо. Някои от тях, най-вече европейската винена лоза (Vitis vinifera), имат голямо стопанско значение. От тях се произвежда грозде, консумирано в прясно състояние или преработвано във вино.
Болести
-
Брашнеста мана (Одиум) по лозата
Подходящ за третиране с:КУМУЛУС ДФКАБРИО ТОПБрашнеста мана е повсеместно разпространена с нарастваща вредоносност болест.
Паразитът презимува под формата на уплътнен мицел между люспите на някои заразени пъпки. Заразяванията стават много рано напролет. Болестта се развива през цялата вегетация като напада всички зелени части на растението – листа, леторасти, реса и гроздове. Брашнестата мана се развива силно при умерена температура и влажен въздух. Местата поразени от оидиум се нападат вторично от причинителите на сивото, мекото или мокрото гниене.Симптоми
Първият забележим признак е лекото накъдряне по периферията на петурите, последвано от образуването на жълтеникави петна със сивобял нежен налеп, под който тъканите некротират. По зелените леторастите се образуват светлокафяви петна под формата на точковидна некроза, покрити с налеп. Повредените леторасти не узряват добре и често измръзват през зимата. По време на цъфтежа по ресата се образува обилен мицел, които причинява абортиране и изресяване. Най-характерният признак е при по-късно нападение върху зърната, които се покриват със сивобял налеп, под който тъканите загиват, зърната се напукват дълбоко и семките им се показват.Борба
Важно за контрол на инфекцията е ликвидирането на зимуващата зараза, като за целта се препоръчва провеждането на 1-2 предцъфтежни пръскания, първото от които при дължина на леторастите 10-15 см. В този случай най-добре е да бъдат използвани системни препарати с лечебно действие. По-нататъшната борба с брашнестата мана трябва да се води най-вече превантивно, защото при масово намножаване е много трудно болестта да бъде овладяна. -
Екскориоза
Подходящ за третиране с:ИКУЕЙШЪН ПРОЕкскориозата е болест, която се развива през цялата вегетация, но най-силно засяга младите леторасти. Тя води до загиване на основните пъпки, изтегляне на рамената и тяхното отмиране.
Симптоми
Развитието на леторастите от засегнатите пъпки започва по-късно напролет, като те са слаби със силно скъсени междувъзлия и дребни деформирани листа. По листната петура се появяват некротични петна с хлоротичен ореол, които водят до деформации и разкъсвания. В основата на младите леторасти се откриват точковидни или леко удължени тъмни петна, които по-късно се сливат, изсветляват в центъра, придобиват елипсовидна форма и корковидна структура. Като най-характерен признак в края на сезона може да се отличи кората на засегнатите леторасти, която побелява, напуква се и се лющи.Борба
Борбата е възможна само чрез ранно пролетно пръскане за предпазване на леторастите от първични заразявания. Това третиране предхожда пръскането срещу мана. -
Сиво гниене
Подходящ за третиране с:КАБРИО ТОПСимптоми:
По листата се образуват кръгли, постоянно нарастващи петна, които стават ръждиво кафяви. В ресите цветовете и цветните дръжки загниват. Зърната загниват в периода на узряването. Първоначално петната са малки, след което обхващат цялото зърно. Ципата придобива светлокафяв цвят, лесно се пука и се обелва. При благоприятни условия – влажно и хладно време – по всички нападнати части се образува обилен сиво бял налеп. По леторастите на лозичките в ново засадени лозя сивото гниене причинява светлокафяво до кафяво загниване на връхчетата, което стига до основат им.
Причинител:
Гъбата Sclerotinia fukeliana. Презимува върху лозовите пръчки, върху окапалите листа, по гроздовете, по плевелите, по повърхността на почвата или в нея. При Т= 0.5С° и влага склероциите прорастват. При Т= 15-20С° заразяването протича за 6 часа, при Т= 28С° за 6-12 часа, при Т= 5С° – за 48 часа, при Т= 35С° – за 96 часа.
Борба:
Провежда се основно с фунгициди. Болестта се проявява през първата половина на юли и първата половина на август. Борбата се води през следните периоди – след прецъфтяване; Достигане на зърната до размери на грахово зърно; Прошарване на зърната и узряване на гроздето. Използват се контактни и системни фунгициди.
Плевели
-
Лисича опашка
-
Обикновен щир
-
Див овес
-
Овчарска торбичка
-
Бяла куча лобода
-
Кръвно просо
-
Кокоше просо (нисък дараджан)
-
Зелена кощрява
-
Полски синап
Неприятели
-
Гроздови молци
Шареният гроздов молец е повсеместно разпространен в страната и е един от най-големите неприятели по лозата. Еднопоясният гроздов молец се среща у нас едновременно с шарения главно в лозарските райони с по-влажен климат край Черно море.
Повредите се причиняват от гъсениците на двата вида, които нагризват цветните пъпки, цветовете, ягоридата и младите и узрели зърна. Нападнатите зрели зърна са негодни за прясна консумация и са с понижени технологични качества. Често по тях се развива сиво гниене ( Botritis cinerea). У нас шареният гроздов молец развива три поколения годишно, а едноясния - две. И двата вида зимуват като какавида в пашкулчета под старата кора на главините или в пукнатините на коловете. Пеперудите от първото поколение летят през април и май преди цъфтежа на лозата. Гъсениците от това поколение изгризват цветните пъпки, унищожават цветовете на цъфналите реси , по-късно нападат и дребните зърна на младата ягорида. При храненето си ги омотават в паяжина, като правят пашкулче в което се скриват. Пеперудите от второто поколение летят в края на юни и първата половина на юли, като гъсениците им се хранят с месестата част на неузрелите зърна нагризвайки също дръжките на зърната и чепките. Пеперудите от третото поколение на на шарения гроздов молец се появяват през август, като снасят яйцата си по зреещите зърна на гроздето. Излюпените гъсеници се хранят с месестата част на зърната правейки ходове в тях. Гъсениците от това поколение са най-многочислени и повредите са много големи.
Борба
Правилното извеждане на борбата с химическата средства срещу гъсениците на първото поколение, които са по-малобройни има по-малко листна маса и са по уязвими може в значителна степен да реши проблема с гроздовите молци, като намали потенциала им за развитие на следващите поколения. При необходимост се третира срещу второто поколение, а срещу третото трябва да се използуват инсектициди с много къс карантинен срок, поради близостта на гроздобера. -
Лозова пъстрянка
Лозовата пъстрянка е малко познат, но икономически много опасен неприятел по лозата. Среща се в Старозагорска, Сливенска, Пловдивска, Русенска, Плевенска и други области на страната.
Видът развива две непълни поколения годишно и зимува като гъсеница от трета възраст най-често под кората на лозата. Гъсениците се активират през първата половина на април при повишаване на средно-денонощните температури от 10° до 14° С . Те напускат местата на зимуване и се придвижват по пъпките, като изгризват вътрешността им. По- късно гъсениците от следващите възрасти изгризват листата във вид на отвори или като ги скелетират. Повреждат още ресата, ягоридата и леторастите на лозата.Борба
Химична борба с инсектициди трябва да се провежда срещу презимувалите гъсеници преди да са нанесли щети, като праговете на икономическа вредност са: при десертни сортове – преди разпукване на пъпките – 1 гъсеница на 2 лози; след разпукване на пъпките – 1 гъсеница на 1 лоза; при винени сортове – преди разпукване на пъпките – 1 гъсеница на 1 лоза; след разпукване на пъпките – 2 гъсеници на 1 лоза.
При необходимост се извършва второ третиране 10-12 дни след първото.